Добрин Иванов отбеляза необходимостта от пенсионна реформа, която трябва да израсне в резултат на широка обществена дискусия. Пламен Димитров, председател на КНСБ, изрази нежеланието си да подкрепи радикални промени в пенсионната система, включително увеличаване на пенсионната възраст. Той подчерта, че повишаването на пенсионната възраст би предизвикало известна реакция.
Понастоящем Кодексът за социално осигуряване предвижда ежегодно увеличаване на пенсионната възраст до 65 години за мъжете и жените.
Пламен Димитров отбеляза също, че вноските във втория стълб на пенсионната система могат да бъдат увеличени, но не за сметка на фондовете на държавното обществено осигуряване.
Предложението за увеличаване на минималната работна заплата с почти 20 %, достигайки 933 лева от 1 януари 2024 г., ужаси работодателите. Според Добрин Иванов увеличението на производителността на труда с едва 1,7%, както и инфлацията от 5,8% са фактори, които според него трябва да влияят върху определянето на минималната работна заплата.
Любослав Костов от КНСБ обаче подчерта, че в Германия производителността на труда също се увеличава с не повече от 1%, но въпреки това те са успели да повишат минималната работна заплата. Това е така, защото заплатите играят малка роля в общата производителност на труда. Добрин Иванов смята, че е необходима различна формула за определяне на минималната работна заплата.
Причината е, че ще ни трябват още 100 години, за да настигнем страните от ЕС, където нивото на икономическо развитие е по-високо. Когато се присъединихме към ЕС, бяхме близо до Румъния по икономическо развитие, но след това изостанахме, каза министърът на финансите Асен Василев. Според него това се дължи на липсата на инвестиции.
Разходите за труд са се увеличили с 39% през последните три години, но компаниите са успели да инвестират и да постигнат ръст на производителността. Обсъждаме ускорена амортизация за инвестициите в машиностроенето, допълни министърът.
Той възлиза на 3650 лева, каза Добрин Иванов. Председателят на БТПП Цветан Симеонов предложи максималният доход да се определя по формула, базирана на процента на инфлация и средния осигурителен доход, като предложи за 2024 г. той да бъде определен на 3566 лв.
Ивайло Иванов, управител на Националния осигурителен институт, смята, че увеличаването на максималния осигурителен доход, съпроводено с увеличаване на средния осигурителен доход, е благоприятно за хората с високи доходи.
Размерът на пенсията зависи от съотношението на личния осигурителен доход на лицето към средния за страната. Ако едно лице има по-висок осигурителен доход, пенсията му ще бъде съответно по-висока, но максималният размер на пенсията също трябва да се увеличи.
